Тази публикация е подадена под:
Начална страница подчертава,
Интервюта и колони
– Бо. Смит. Написах това, обядвах със Стан Лий и все още мечтаят за Жани. ”
от Боу Смит
Като много младо дете, аз четях комикси с това, което наричам безразсъдно изоставяне. Не спрях да мисля много, просто ги прочетох. От време на време бих свързвал някаква приемственост на героя или минала сюжетна линия, но много от времето просто ги прочетох и ги взех по номинална стойност.
Фантастичната четворка #42
Когато остарях малко, към младши висока възраст, започнах да виждам други слоеве към моите комикси за четене и събиране на комикси. Дори в онази ранна възраст започнах да се грижа по -добре за комиксите си, не така, за да мога да ги продам десетилетия по -късно на това, което ще се нарече в интернет, но тъй като се зарадвах в тях и исках да се грижа за тях, най -вече, за да мога Прочетете ги отново и отново. Гордеех се с организирането им, поставях ги в пластмасови торбички за съхранение на храна (тогава нямаше MyLar торби), а също така да намеря само най -добрата празна кутия в магазина за хранителни стоки, които да пасват на купчини от моите комикси.
„Просто още един ден в града за подновяване на Superman & Urban.“
Фантастичната четворка беше книгата, която наистина ме накара да се наслаждавам на приемствеността (в умереност) и развитието на характера. Също така започнах да осъзнавам, че трябва да прекратя неверието. Бях много по -наясно какво се случва около мен по света, когато не мислех за мен и моите нужди, желания и желания. Знаех, че няма как Фантастичната четворка наистина може да се разхожда по улиците на Ню Йорк, дори в техните сини униформи, без да причинява градска широка паника или прекъсване. Нямаше как Спайдърменът да може да се люлее от сграда в сграда, без полицията да го спре рано или късно. Само мисълта за желязо, летящо наоколо, счупи всички видове въздушни закони. Супермен, който се бори с някои големи извънземни или огромни маймуни и обезпечените щети, които би причинил, би било достатъчно, за да изключим всякакъв вид решетка, която имахме. Масов хаос. Реалният свят не можеше да го направи. Знаех това. И все пак не ме интересуваше. Не защото бях егоист, бях, но защото при покупка, за да се наслаждавам на този комикс, трябваше да се повярвам, че всичко това може да работи.
Същото беше и с телевизионните предавания. Хайде, остров на Джилиган, мечтая за Жани (и аз го направих) или дори човека от U.N.C.L.E.? Всички молеха, молейки се с мен да прекратя неверието ми и с удоволствие го направих.
Докато остарях, гимназията и колежа, желанието ми да прекратя неверието си започна да се чувства като твърде много работа. Историите на комиксите в Marvel и DC Comics започваха да се пишат от мъже, които преди бяха читатели като мен и не бяха много по -възрастни от мен. Те донесоха разсейване на комиксите, които не бях имал преди. Те пишеха героите, с които и двамата израснахме, но се опитвахме да ги направим като възрастни, колкото и ние ставахме. Това не се развърза твърде добре. Беше по -трудно да прекратя неверието ми, защото беше или твърде далеч, или твърде близо до реалността. Не съм чел комикси за реалност, реалният свят ми даде много повече от достатъчно от това. Имаше войната във Виетнам, президентът Никсън ставаше предизвикателен и се хващаше, граждански права, граждански грешки и жени не бяха твърде доволни по това време. Наистина не исках всичко това да проникне в комикси. Имах вестници и телевизия за това. Може би това беше личният ми вкус към ескапизма, може би аз станах по -възрастен и комиксите, поставени стилът на разказване на истории, започваше да се разпада с мен, не съм сигурен. Ще кажа, че почти не съм купувал или чел някакви комикси през онази 15-ранна възрастна възраст от живота си.
„X-Men #94. Върнах се!”
Едва в началото на 80 -те години, когато започнах бавно да се промъквам в четенето на комикси. Бях женен, имах дете, работех и това беше просто шанс момент, когато влязох в магазин за комикси, който все още беше доста ново нещо, и видях книга, наречена X-Men. Е, не бях чел X-Men, защото за брой 50. Този брой, #94, изглеждаше интересен, но едва ли разпознах някой от героите. Все пак ме направи любопитно. Закупих го. Чета го. Върнах се!
Ръководството за купувача на комикси
Това започна процес на това, че започнах нов лов. Имах стремеж да намеря и закупя много от комиксите, които бях пропуснал, защото около 10 клас. Трябва да призная, ловът беше основна част от забавлението. Сега имаше магазини за комикси и конвенции за комикси. Комиксите никога не са били на разположение за мен преди. Имаше списания като четеца на комикси и ръководството на купувача на комикси, където ми беше дадена много повече информация за комиксите, отколкото някога съм си представял. Това беше нов свят и това се случи, докато бях зает да правя други неща, за които законът никога не трябва да знае. Върнах се!
Върнах се с отмъщение. Настъпих в компанията за комикси през 1987 г. и оттогава съм тук. Изпълних много от мечтите си от детството, като пиша за практически всеки голям издател на комикси (ExcepT Marvel Comics, първата ми любов) и аз обядвах с Стан Лий два пъти. Списъкът ми с мечти се сбъдва много и в известен смисъл имам X-Men #94 и способността да спирам неверието да благодаря за всичко това.
Днес четенето на комиксите ми е изпълнено със стари неща и нови. Не купувам и чета като многобройни комикси, както и в младостта си, но също така купувам и чета много повече, отколкото в средата на младостта си. Мисля, че намерих добър баланс и това е хубаво нещо.
Има филми за комикси, телевизионни предавания, играчки и много други. Всички тези неща, за които мечтаех като дете. Те се сбъднаха и далеч отвъд това, което някога съм мислил. Това не означава, че все още нямам цели на комикси. Все още искам най -накрая да напиша някои комикси на Marvel, все още искам да видя герои, които съм създал, идват на телевизия или във филми и нямах нищо против да обядвам отново със Стан Лий.
Може би, ако просто прекратя неверието си, това ще се случи.
Твоето амиго,
Beau Smith
Летящото юмручно ранчо
www.flyingfistranch.com